Използвах времето си в министерството, за да обърна внимание върху важността на инвестициите в сферата на общественото здраве, каза Околийски. "Мога да се похваля, че за първи път в историята на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) най-голямото увеличение, което беше дадено, е за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности - точно тези неща, които са необходими, за да се превентира болестта, да се хване в най-ранната фаза и да не се стигне до тежки заболявания", добави той. Околийски посочи и необходимостта от повече национални станции за мониторинг на фини прахови частици (ФПЧ) 2,5. С това мнение се съгласи и заместник-кметът с направление „Зелена система, екология и земеползване“ в Столичната община Надежда Бобчева.

Има нужда не само от повече такива уреди, но и да се подобри тяхната ефективност. Въвеждането на нискоемисионните зони (НЕЗ) в централната част на столицата е една от мерките за подобряване на качеството на въздуха, посочи Бобчева. Осъзнаваме, че това е само за три месеца, но беше добра стъпка, каза тя. По думите първоначалните данни за ефекта от НЕЗ сочат, че броят на дните, в които има замърсяване в централната част на София, са намалели. Друг извод е, че софиянци не са нарушителите, а по-чест това са автомобили от страната, каза тя. 

NRD24+ | С представяне на книга, камерен концерт и изложба днес беше официално открит античен град Хераклея Синтика край Петрич. Обектът беше затворен за посетители преди около шест месеца, защото там се извършваха дейности по проект на Община Петрич за реставрация и консервация. По първия етап на проекта в архео ... Вижте повече

Миенето на улици, подобряването на градския транспорт, осигуряване на нови отоплителни уреди са сред мерките, на които общината залага. Осигурени са повече средства за по-добра поддръжка на зелените системи, каза Бобчева. Освен замърсяването от автомобили, изгарянето на гуми е една от идентифицираните причини за замърсяването на въздуха. Бобчева обърна внимание, че благодарение на неправителствения сектор в общината са осъзнали и проблема с азотния диоксид. 

Общо девет процента от общата смъртност се свързва със замърсяване на въздуха, каза проф. д-р Анжелика Велкова при представянето на доклада „Промоция на здравето“. Подобряването на здравната грамотност е важно, настоя тя. Всеки трети българин не може да се справи с достъпа, четенето, разбирането и използването на здравна информация за подобряване на собственото си здраве и това на близките му, каза Велкова. Най-уязвими са деца, бременни и възрастни хора се посочва в нейния доклад. 

„Пациентите със специфични групи заболявания са подходящ обект за информационни кампании на национално и регионално ниво“, се казва още в документа. Ролята на лекарите е важна в определянето на индивидуалния риск на отделните пациенти от замърсяването на въздуха - проследяването на тяхното състояние и съветите относно поведението, намаляващо здравните ефекти на мръсния въздух, е друга препоръка от специалистите. Възможно е изготвянето на плакати или постери за учебни заведения, университети, лечебни заведения и публични места. Велкова отбеляза и кампанията "Европейски ден без автомобили".

По данни от официалния мониторинг на качеството на атмосферния въздух в България през последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната, се посочва в доклада „Превенция на заболяванията“, представен от доц. д-р Ангел Джамбов. Провеждане на качествени проучвания на мнението и информационните потребности на медицински специалисти и пациенти е една от посочените цели в доклада.

Други подходи могат да обхванат университетите и училищата, тъй като младото поколение може по-лесно да възприеме този реален здравен риск, се казва в доклада „Преглед на националните стратегически документи в сектор Здравеопазване“. Спирките за обществен транспорт, автогарите и жп гарите са добри места за разпространение на информация, тъй като те са широко посещавани от граждани на всекидневна база, сочи документът. Търговските центрове са други места, които се посещават от голям брой хора и могат да бъдат използвани за организиране на информационни кампании, казват експертите.

Проблемът със замърсения въздух не може да бъде решаван на парче, каза д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“. В нашата организация сме се фокусирали само върху здравните аспекти на въздушното замърсяване, уточни той, но напомни, че има и социални, и екологични аспекти. 

Експертите от неправителствения сектор формулират две групи последици от мръсния въздух – краткосрочни и дългосрочни. Сърбеж в очите, екземи и атопичен дерматит, инфекции на горните дихателни пътища, задух, сърцебиене, отпадналост, главоболие, тревожност са част от краткосрочните последствия за здравето. Отпуснатост на кожата, преждевременна поява на бръчки, понижена функции на белите дробове, астма, рак на белия дроб, инфаркт са сред дългосрочните последствия. Отчита се, че инсулиновата резистентност попада и в двете групи.

Праховите частици са основен показател за качеството на въздуха напомнят специалистите, а сред възможните решения за подобряване на качеството са оптимизиране на управлението на градските и индустриални системи на отпадъци, на градската транспортна политика и др. Ако се подобрят мерките, ще се намалят и хроничните заболявания, казаха експертите.

Докладите са достъпни на сайта на сдружението.